69th ECCE General Meeting
30 May – 1 June 2019, Podgorica, Montenegro

От 2011 година инж. Димитър Начев е почетен член на Инженерната камара на Черна гора (IKCG) в качеството му на Вице президент на Европейския съвет на камарите на инженерите.

Executive Board Meeting

На 29 май 2019 от 14,30 часа се проведе заседание на Управителния съвет на ECCE свързано с подготовката на събранието.

Финансово състояние на ECCE
Димитър Начев  представи  отчетите за управлението на ECCE до края на май 2019 г. за информация и отчет за края на годината за 2018 г.  ExBo одобри доклада за приключване на годината 2018 г. Разгледан бе и доклада на Димитър Начев за влиянието на Брекзит върху финансовия менинжмънт на ЕССЕ / банкови сметки, счетоводство, съдебна регистрация в Лондон/, както и оптимизиране на управлението на финансовия резерва на ЕССЕ.

Подготовка на 70-то Общо събрание на ECCE
и срещата на строителните инженери в Лисабон 2019 – докладва Фернандо де Алмейда Сантос от Португалия.

Строителство  2050
Construction 2050 Building tomorrow’s Europe today
Изграждане на утрешната Европа днес – Съвместни предложения за манифест на участниците в „Европейския строителен форум“ (“European Construction Forum”)

Effects of regulation on service quality
Обсъди се доклада на ЕК от 01/2019 „Проучване на ЕС относно въздействието на регулилациите върху качеството на услугите“ докладва Andreas Brandner


69th ECCE General Meeting
of the European Council of Civil Engineers

Инженерната камара на Черна гора (IKCG), с около 3000 инженери, беше домакин на 69-ата Генерална асамблея на Европейския съвет на строителните инженери (ECCE), и тя се проведе на 31 май 2019, в Подгорица. Събитието се проведе в новопостроения комплекс The Capital Plaza, CentreVille Hotel & Experiences, Podgorica, Montenegro


1559563144

Министърът на устойчивото развитие и туризъм Павле Радулович при откриването на 69-ата Генерална асамблея на Европейския съвет на строителните инженери (ECCE) заяви:

„Благодарение на подобни събирания, професията има възможност да обменя мнения, опит от практиката, като и да се запознае с съвременни постижения в областта на инженерното проектиране и строителството.

“Когато разгледаме гамата от работни места, които попадат в сферата на инженерните дейности, почти всичко, което ни заобикаля, не би могло да бъде направено без помощта на строителните инженери, архитектите и инженерите-електротехници. Ако имаше противоречие между Бог и Природата, които създадоха света, изглежда, че инженерите биха казали – ние създадохме всичко останало на земята”

Той изрази убеждението, че ентусиазма, знанията и огромният опит, които участниците в събранието донесоха в Черна гора, ще допринесат за подобряване на техническите и етичните стандарти на професията.♦


FME_0863

Председателят на Инженерната камара на Черна гора (IKCG) инж. Серджан Лакович заяви:
„Въпреки местните особености на страните, от които те идват, членовете на ECCE имат едни и същи проблеми на устойчивостта на професията на строителния инженер, за постигането на глобално поставените цели за устойчивото строителство”.

“Освен това, в Черна гора тази година отбелязваме 40 години от земетресението, който имаше безпрецедентен разрушителен потенциал и това което ни прави особено щастлива, че днес ще имаме сеизмичната стабилност на сградите”  

инж. Лакович заключи: “Камарата е готова да подкрепи с капацитета си изпълнението на задачите, възложени на ECCE, с цел подобряване на професията в европейските рамки”♦


FME_08581

Председателят на ECCE инж. Арис Хазидакис подчерта, че работата на Асамблеята ще се съсредоточи върху значими проблеми и предизвикателства, пред които са изправени членовете и.

„Най-важното предизвикателство е да поддържаме високо ниво на професионални стандарти и да следим новини от строителната индустрия. Трябва да следваме новите изисквания за опазване на околната среда следствие изменението на климата и всички други неща, които оказват влияние върху нашата професия. Стандартите и изискванията в областта на строителната индустрия стават все по-сложни.”

„Професията на инженера става по-отговорна, отколкото е била, защото всяка от нашите дейности оказва влияние върху света около нас. Ролята на ECCE е постоянно да информира членовете в Европа за нови тенденции и методи за опазване на околната среда, за да се поддържа еднакво ниво на качество на професията.”♦


На 69-ото общо събрание на ECCE присъстваха делегации от всички организации-членки на ECCE  /с изключение на Сърбия(от 30/05/2019 управлението на камарата временно се изпълнява от държавата), Словакия, Грузия и Унгария/ и се проведе при следния дневен ред:

Доклад за дейността на ECCE от октомври 2018 г.

Представяне от Инженерната камара на Черна гора.

Одобряване на бюджета на ECCE до 31 декември 2018 г. –  гласуване.

Доклад за състоянието на финансовото състояние на ECCE до края на май 2019 г. 

Доклад за състоянието на разработката на становище на ECCE „Необходимостта от структурна / сеизмична рехабилитация на съществуващи сгради паралелно с подобрения на енергийната ефективност“.

Новини от строителната индустрия – Доклад и дискусия.

Представяне от Украинския Съвет на Строителните Инженери.

Насоки за организиране на Общите събрания на ECCE – ратификация

ECCE – Споразумение за сътрудничество ASCE.

Обсъждане на евентуални промени в Устава на ECCE.
Писмо от UCEB (България) и Предложение от UCEB (България).

Предложение за Споразумение за сътрудничество между ECCE  и ЕСЕС – дискусия. Писмо за намерение.

Книга на ECCE „Бележки за историята на строителното инженерство“ – следващи стъпки.

Гости на събрането бяха представители на партньорите на ECCE – ECEC, WCCE и EAMC.
Те представиха накратко новини от техните организации.

Президент на ECEC Клаус Тюридъл – European Council of Engineers Chambers (ECEC) News and Priorities.
Бившият президент на WCCE Емилио Колон –  News update from WCCE.
Генералният секретар на EAMC Никола Монда – ENGINEERING ASSOCIATION OF MEDITERRANEAN COUNTRIES, ROME, ITALY.

 

град  Котор

Котор е крайбрежен град в югоизточната част на Черна гора. Намира се в най-изолираната част на Которския залив. Населението на града е 13 510, като град Котор е център на община Котор.

Градът е един от обектите на световното наследство на ЮНЕСКО, заради старото средиземноморско пристанище и впечатляващата Которска крепост, ограждаща града. Между 1420 и 1797 Котор и околностите му са под властта на Венецианската република и затова венецианското влияние е видимо в архитектурата.

Котор в българската история – През 998/999 година Котор е превзет от войските на Самуил и е в състава на Първото българско царство до неговия край. През 14 век Котор е в състава на Душановото царство.
Которската крепост е обширно крепостно съоръжение. Цялата отбранителна система включваща крепостни стени, кули, бойници, порти, цитадели, резервоари, замък и спомагателни постройки е имала за цел да защити средновековния град. 
Укрепление на хълма Свети Иван над града има още от времето на илирите. Император Юстиниан I го достроява през VI в. Сегашният си вид крепостта получава след като тук се настаняват венецианците в първата половина на XV в. Градът е обсаждан на два пъти от османците, в резултат на което на два пъти тук се установява османска власт – между 1538 г. и 1571 г. и отново през 1657 – 1699 г. По-късно крепостта става владение на Австрийската империя до поражението й в Първата световна война. След това през 1918 г. крепостните съоръжения са изоставени.

Няколко земетресения нанасят щети на крепостта – през 1563 г., през 1667 г. и през 1979 г. След последното крепостта не само е включена в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО, но попада и в списъка на застрашените паметници на културата.


Которски залив

Которският залив, известен още като Бока оторска е залив в Адриатическо море. Заливът почти изцяло граничи с територията на Черна гора с изключение на малка част в западния си край, където граничи с Хърватия. Често Которският залив е наричан най-южният фиорд в Европа. Това твърдение обаче се оказва доста неточно. Изследванията сочат, че заливът представлява погълнат от морето речен каньон.

Територията около Которския залив е населена от антични времена и пази до днес редица средновековни градове. Някои от тях като Котор, Пераст, Херцег Нови представляват и важни туристически дестинации.

Територията около залива има огромно културно и историческо значение за народите на Черна гора и Хърватия. Тук е и район, в които се преплитат двата главни клона на християнството. Съществуват множество православни и католически църкви, някои от които и днес са места за поклонничество.

Заливът Бока Которска е съставен от няколко просторни заливчета съединени помежду си от тесни канали и образуващи един от най-прекрасните морски заливи в Европа. Прието е по-малките съставни заливчета на Которския залив да се наричат с имената на най-голямото селище разположено на техния бряг. По този начин навлизайки навътре в залива първият от тях се нарича Херцег Новски залив, по-навътре е Тиватския залив. След това се навлиза в по-малкия Которски залив и най-накрая е най-големия Рисански залив.


Съборен храм Възкресение Христово в Подгорица

ИСТОРИЯТА Православна катедрала в Подгорица Черквата на Възкресение на Христово

Архитект д-р Предраг Ристич, след благословията на митрополита на Черногорско-Адриатическо море Амфилохия, направи концептуалното решение на храма. – След дълъг помирение и получаване на разрешение от компетентните органи, с благословията на Негово Високопреосвещенство Митрополит Амфилохий, Катедралата на Възкресение Христово в Подгорица започна да строи през 1993.

На лятото на 1993 г., на 9 август, започва празничният акт на вграждане на фундаменталния камък на бъдещата Църква на Възкресението на Христос. Архиепископ Константинопол и патриарх Васеленски Вартоломей с архиепископа на Печ и патриарха на Свиреп. Павел, положени в специална зона съответствие с Устава на Светия кръст. Този исторически акт, Подгорица и Черна гора чака още от преди Втората световна война.

18 май лятото на 1994 г. ще остане завинаги запомнено в Черна гора. На този ден краката на апостолския патриарх Московски и на цяла Русия, Алексия II, бяха благословени за първи път на земята на Черна гора. Това е първото посещение в историята на московски патриарх и на цяла Русия на Черногорската митрополия и Приморието.

АРХИТЕКТОНИКА

Храмът е изграден в съотвествие на народна традиция и обработен с естествени материали, от черногорския карст.

Големите каменни блокове (мегалитите), като древните паметници се издигат от земя с груба рустика към фината обработка на обекта, който се издига към небето, са символиката на Стария и Новия завет.

Вътрешността на Храма е обогатена с иконография и стенописи на специално подготвена повърхност на базата на установения богословски канон.

Пространственото решение на Храма е замислено под формата на православен (вписан) гръцки кръст, оформен от четири полусферични свода, които са центрирани на кръста и се подпират от осем колони.

Над централните стълбове се повдига тамбур с купол, който се опира на краищата на сводовете, а в ъглите му се поддържат триъгълни триъгълници, като преходни елементи за формиране на кръгла основа. Тамбурът е с продълговата височина от 17,00 m над сводовете, върху които има двоен полукръгъл купол, черупкови конструкции с диаметър 10,50 m и съответно 12,10 m.

Подът на приземния етаж се намира на надморска височина от 49,33 метра и е издигнат по отношение на околния терен с 1.76 m.

В сутерена на Храма има крипта, състояща се от четири функционални единици: зала за духовни академии и изложби, параклис (църква) в крипта, помещения за придружаващи цели (складове и поддръжка) и комуникация (стълбища и коридори) 

Припрата – Витлеемска пещера на западната страна на храма с правоъгълна форма и покрита със свод с дълбочина 6,00 m. Входът е от три врати, средният от които е по-голям. Над главния вход под ъгъл 10.15м. над пода на земята има тераса – Галилея. 

В допълнение към главния вход на храма, има входове към страничните (северни и южни) апсиди, както и северния вход към Криптата от непосредствената околност на църквата Успение на Христос. В коридорите на северните и южните двойни стени има четири технически входа, две от западната и източната.

До главния вход на Храма има две кули на север и на юг – с височина от 26,70 метра над приземния етаж. В приземния етаж има два параклита (църкви). На юг – кръстовището на Св. Симеон Мирна и северна църква “Св. Йоан Владимирски”.    

В ос с главния кораб е разположена камбанария с три камбани на   височина 30,40 m. над приземния етаж.

Размерите на храма са 46,60 м / 34,68 м, а най-високата точка на храма на главата на централния купол е разположена на 35,50 м над приземния етаж. На върха на централния купол, златен кръст е висок 4,00 m, така че общата височина над нивото на земята е 41,50 m.

Площта на храма е основно 1270 квадратни метра. Под храма има крипта на същата повърхност, а общата площ на цялото съдържание на катедралата е 4000 м2.

В основния кораб на храма могат да застанат 1800 поклонници, а в криптата – 1200 вярващи.

Мемориалната църква на Христовото възкресение в Подгорица е третият по големина православен храм в света, след храмът на Христос Спаситил в Москва и храма на Св. Сава в Белград.(?)


град Улцин

Улцин е град в южната част на Черна гора. Населението му е 10 707 жители (по данни от 2011 г.). Улцин е център на Община Улцин и центъра на албанската общност в Черна гора. Улцин е древно пристанище. В по-широкия район на Улцин е бил населяван още от бронзовата епоха, въз основа на датиране на илирийски гробници, в близост до Улцин. Градът се смята, че е основан през 5 в. пр.н.е. от колонисти от Колхида, както е споменато в поема от Аполоний Родоски от 3 в. пр.н.е. Илири са живели в региона по това време, тъй като има следи от огромни циклопски стени все още видими в старата цитадела Калая. В предварително средновековния период, Улцин е известен като един от пиратските столици на Адриатическо море. Това се наблюдава и по време на по-късния период на илирийски кралство. Жителите на Улцин са били известни преди времето на Христос, особено от 20 пр.н.е. до около 300 AD, за да бъде много конфронтационен на онези, които са били чужденци в земята си, те са особено придирчиви по отношение на граничните спорове.


Стари Бар

Стари Бар е средновековен град опасан с крепостни валове, които заграждат територия с площ от 4000 m². В нея са разположени изгражданите през различни периоди жилищни, обществени и култови сгради. По-голяма част от тях са разрушени, с изключение на часовниковата кула, сградата на митницата, църквата и хамама, които са били реставрирани след земетресението през 1979 г. Жилищната архитектура носи стиловите особености, характерни за различните периоди на строителство – Късна Готика, Ренесанс и Барок, съчетани с ориенталски елементи.

През вековете старият град на Бар е многократно разрушаван. Средновековния Бар е седалище на католическата Барска архиепархия. Тук е резидирал и като първи крал след Великата схизма, българският цар Константин Бодин.

Бар е първата историческа столица на Стара Черна гора, по известна като самостоятелното владение Зета. След това с края на Душановото царство, княжество Черна гора има за главни градове Жабляк (крепост), Обод и Цетине. Днешната столица Подгорица, е на мястото на османската крепост Рибница.