European Council of Civil Engineers’ statement regarding the EU Commission’s “Renovation Wave Initiative”
Изявление на Европейския съвет на строителните инженери относно инициативата на Европейската Комисия “Renovation Wave Initiative”
Европейският съвет на строителните инженери (ECCE) приветства новата инициатива на Европейската комисия за откриване на “Renovation Wave Initiative” за обществени и частни сгради за справяне с двойното предизвикателство за енергийна ефективност и достъпна цена.
Както се казва в съобщението, „интегрираният подход за обновяване на сгради означава стимулиране енергийните характеристики на сградите чрез прилагане на принципа на „енергийна ефективност на първо място“, разполагане на възобновяеми енергийни източници, подготовка за въздействието върху климата, разполагане на градска зелена и синя инфраструктура и включване на принципите на кръговата икономика, третиране на отпадъците и предотвратяване на замърсяването. “
Въпреки че сме съгласни с концепцията за по-широк и интегриран подход за обновяване, трябва да отбележим, че тя все още е далеч от цялостен поглед върху проблема с поддържането и подобряването на работата на съществуващите сгради и инфраструктура. Бихме искали да заявим, че обновяването и модернизирането трябва да се извършват успоредно с други необходими интервенции, така че съществените изисквания, установени в Директивата за строителните продукти, също да се спазват.
Искаме да напомним, че съгласно съществуващите директиви структурите трябва да изпълняват следните основни изисквания:
- Механична устойчивост и стабилност
- Безопасност в случай на пожар
- Хигиена, здраве и околна среда
- Безопасност и достъпност в употреба
- Защита от шум
- Икономия на енергия и задържане на топлина
- Устойчиво използване на природните ресурси
По-голямата част от съществуващия европейски сграден фонд е изграден без модерни разпоредби за устойчивост на земетресения и енергийна ефективност, което води до уязвими сеизмични сгради и ниско енергийни характеристики.
Основната пътна инфраструктура в Европа е изградена главно между 1950-1980 г. Тя вече е на 40-60 години. Когато тази инфраструктурата е проектирана и изградена, техническите познания бяха доста различни. Това се отнася до няколко фактора от най-голямо значение при проектирането. Това са факторите за издръжливост, риск от земетресение и сеизмични натоварвания, методи за анализ и моделиране на съоръжения, въздействие на замърсяване върху процеса на стареене на конструкциите, лошо качество на бетон и напълно различни по-малки натоварвания на движението.
Тези активи на европейските държави се нуждаят от спешна поддръжка и модернизация, за да запазят стойността си и да отговарят на съвременните стандарти за функционалност и безопасност. Те трябва да бъдат подобрени, ако Европа иска да поддържа стандартите си за продуктивен и човешки живот.
Това представлява огромен обем на ремонт и поддръжка, с който Европа трябва да се справи през следващите години. И нещо повече – това трябва да се осъществи по устойчив и иновативен начин. С прилагането на базирани на научни изследвания усъвършенствани методологии за управление на активите и риска е необходимо, за да се повиши ефективността на интервенциите.
Освен това в член 7 от Директива (ЕС) 2018/844 от 30 май 2018 г. е посочено, че: „Държавите-членки трябва да насърчават прилагането, високоефективни алтернативни системи, доколкото това е технически, функционално и икономически възможно към сградите подложени на основен ремонт, и ще се занимават с проблемите на здравословните климатични условия в помещенията, пожарната безопасност и рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност.“
Устойчивостта се превърна в едно от най-амбициозните предизвикателства за растежа в Европа, съгласно стратегията Европа 2020. Строителният сектор носи огромна отговорност по отношение на устойчивото развитие поради няколко въздействия, които произтичат от трите му измерения: околна среда, икономика и общество.
Сградате трябва да изпълняват собствените си характеристики не само в гореспоменатите общи измерения, но и в използваемост, капацитет, надеждност, безопасност и комфор. В този контекст проектирането на устойчива конструкция се оказва много сложен въпрос и следователно холистичният подход е ключът към устойчивостта в строителния сектор.
Строителният сектор трябва да разработи нови начини и методи от концепцията до изграждането на конструкцията, целящи постигане на конкурентоспособен пазар на устойчиви сгради. За да се постигне тази европейска цел, е необходима нова методология за проектиране, фокусирана върху подхода, ориентиран към многоефективността и жизнения цикъл. Методологията за устойчив структурен дизайн (SSD) разглежда възможността за включване на аспектите на околната среда от самото начало на проекта, така че да се вземат правилни решения по отношение на възможностите за проектиране в най-важните етапи на проектирането. Новото поколение Еврокодове ще разшири нашето разбиране за устойчивост.
За съществуващите сгради SSD означава, че когато се предприемат проекти за обновяване в определен мащаб, конструктивното обновяване трябва да се обмисли и финансира съвместно с функционално и енергийно подобряване.
Разумно е да се твърди, че в страни с висок сеизмичен риск е икономически неефективно да се инвестира в мерки за енергийна ефективност на опасни сгради. Поставихме нова кожа върху стара структура. Много е възможно и двете да се сринат в първото сеизмично събитие.
Затова бихме искали да заявим, че тази вълна за обновяване ще насърчава и финансира интервенции според холистичния подход за модернизиране на съществуващите сгради и инфраструктура и, разбира се, конструктивната безопасност ще бъде първата цел на обновяването.
Европейски съвет на строителните инженери