Историческа справка на Българско инженерно-архитектурно дружество (БИАД)

3 януари 1893 г.
В София от около 45 инженери и архитекти се учредява Българско инженерно-архитектурно дружество (БИАД). За пръв председател е избран инж. Михаил Момчилов. Целите на дружеството са да съдействат за развитието на техническите науки, да популяризира техническите новости сред техниците и населението на страната, да развива сближение и солидарност между членовете си и да защитава правата на техниците в България.

23 февруари 1897 г.
Приет е нов Устав на БИАД.

26 март 1906 г.
Провежда се първият технически конгрес на БИАД.

През 1907 година
Настоятелството на БИАД купува малка къщичка на ул. Г. С. Раковски.
Виж тук как е създаден Дружественият дом на Българско инженерно-архитектурно дружество (БИАД)

23 април 1910 г.
Провежда се Втори Общ конгрес на БИАД. Инженерите и архитектите са заедно. Броят на членовете е 290.

1 септември 1921 г.
По силата на Указ №179 от Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството е издаден Правилник за таксите на техническите работи на инженера и архитекта съгласно Закона за благоустройство на населените места в Царство България.

През 1922 г.
Съгласно новия Устав на БИАД започва изграждане на клонове на БИАД в редица по-големи градове в страната: Стара Загора, Пловдив, Видин, Пазарджик, Русе и др.

20-22 ноември 1922 г.
На четвъртия конгрес на БИАД се взема решение за изграждане на Дружествен дом и е избран строителен комитет с председател инж. Стоимен Сарафов.

26 септември 1926 г.
Положен е основният камък на бъдещия Дружествен дом със завещание към идните поколения.

18 февруари 1927 г.
Преобладаваща част от архитектите напускат БИАД и създават Дружество на българските архитекти (ДБА).

През 1930 г.
Основава се Съюзът на инженерите и архитектите на свободна практика (СИАСП).

15 април 1932 г.
Министерство на вътрешните работи и народното здраве утвърждава нов Устав на БИАД.

3-5 февруари 1935
На ХVІ конгрес на БИАД се поставя и обсъжда въпросът за създаването на единна организация на инженерно-техническите кадри.

2-4 февруари 1936 г.
На ХVІІ конгрес на БИАД се поставя и обсъжда въпросът за създаването на единна организация на инженерно-техническите кадри.

През Февруари 1936 г.
Излиза Наредба-закон за възнагражденията на техниците (със средно и висше образование) на частна практика, обложени като такива с данък занятие. По силата на този закон Министерство на вътрешните работи, пътищата и благоустройството в Царство България разработва Правилник за възнагражденията на инженерите и архитектите.

21-24 февруари 1937 г.
На ХVІІІ конгрес на БИАД се приема резолюция за учредяване по законодателен път на Инженерно-архитектурната камара.

12 септември 1937 г.
Ръководствата на трите организации БИАД, Дружество на българските архитекти (ДБА) и Съюзът на инженерите и архитектите на свободна практика (СИАСП) обявяват обединяването си в Съюз на българските инженери и архитекти. На 2 ноември е избран Временен управителен съвет на Съюза с председател инж. Никола Сарафов и подпредседатели арх. Коста Николов и инж. Любомир Кайраков.

07 октомври 1937 г.
С Указ 247 цар Борис ІІІ утвърждава Наредба-закон, с която се учредява Инженерно-архитектурната камара (ИАК) (като единствена професионална организация на инженерите и архитектите в България, в която задължително членуват упражняващите свободна техническа практика). За председател е избран строителния инженер Димитър Агура. До 20.11.1937 г. всички свободно практикуващи подават декларации за членство в ИАК. Създава се и Съюз на българските инженери и архитекти (СъюзБИА) (като академическа организация, на която се забранява да се занимава с каквито и да било въпроси от професионален характер).

26 декември 1937 г.
Провеждат се събрания на секциите на Инженерно-архитектурната камара (ИАК) в София и в провинцията.

През февруари 1941 г.
В сила влиза нов Правилник за възнагражденията на инженерите и архитектите, който определя такси минимални и задължителни за работодателите, инженерите и архитектите при липса на писмен договор.

12 септември 1944 г.
При променената политическа обстановка в България, от състава на сформиран ОФ комитет на инженерите и архитектите, се излъчват временни ръководства на ИАК и на СъюзБИА.

През април 1946 г.
Провежда се VІ-то Общо събрание на ИАК, на което се прави критичен анализ на целите и същността на ИАК.

През май 1946 г.
По идея на проф. инж. Ал. Квартирников започват усилени действия в посока на създаване на нова обединена организация.

27-28 март 1949 г.
Съюз БИА, Съюзът на българските техници, Дружеството на приравнените техници, Дружеството „Морски техник”, Дружеството на химиците, Дружеството на възпитаниците на  Морското машинно училище и Дружеството на полувишистите техници учредяват Научно-технически съюз в България. ИАК не участва в обединението.

29 август 1949 г.
С решение на Централното бюро на ИАК Камарата се саморазпуска. Повечето от членовете се насочват в НТС.

През 1965 г.
От секция към НТС архитектите се отделят и е създаден Съюз на архитектите в България (САБ). Инженерите учредяват 11 научно-технически съюза по отрасли.

През 1966 г.
С решение 120 (по-късно ПМС № 646) на членовете на НТС, САБ и на Съюза на научните работници се дава право да извършват дейността „проектиране” на свободна практика.

През март 1968 г.
В Париж се учредява Световната федерация на инженерно-техническите организации. За член на Изпълнителния комитет е избран проф. Васил Пеевски, Председател на ЦС на НТС в България и член на БИАД от 1929 г.

26 януари 1990 г.
на Учредителен конгрес е основан Съюз на строителните конструктори в България (ССКБ).

През 1991 г.
се провежда учредително събрание на Камара на архитектите в България. Уставът и ръководството са регистрирани в Софийски градски съд с решение № 1/20.02.1992 г.

04 март 2003 г.
В ДВ е публикуван Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. С този  закон се създават: Камара на архитектите в България (КАБ) и Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП).

19-20 септември 2003 г.
Проведено е учредително събрание на Камара на архитектите в България (КАБ) и е приет Устав и ръководни органи. През 2004 г. Софийски градски съд с решение № 7 по ф.д. № 19274/91 г. вписва прекратяване без ликвидация и заличаване на сдружение „Камара на архитектите в  България” чрез вливането му в „Камара на архитектите в България” (ЗКАИИП) при условията на универсалното правоприемство.

27-28 септември 2003 г.
Проведено е учредително събрание на Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП). Избран е УС на КИИП. Приети са основните документи на КИИП.

12 май 2009 г.
На проведено учредително събрание в гр. София, се основава Съюз на Строителните Инженери в България (ССИБ) и е регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. За пръв председател е избран инж. Димитър Начев.

 

Уточнение: На 26 март 1885 г. – В Русе е основано първото техническо дружество в България. Основателите са 42 цивилни и военни дейци, обединени от идеята „да съдействат за развитието на техниката и техническия поминък в България”. Председател на дружеството е кап. Симеон Ванков.

София, 2018